Топлинната обработка, приложена към ядките от неръждаема стомана, се определя въз основа на присъщата твърдост на самите ядки. Често използваните методи за топлинна обработка включват темпериране, химическа топлинна обработка и локализирана топлинна обработка. Първите два метода са предназначени за целия детайл, докато последният метод е насочен към определени области; независимо кой метод се използва, процесът на топлинна обработка е от решаващо значение за целостта на ядката. Различните нива на твърдост налагат различни подходи за термична обработка. Дори когато се прилага един и същ общ метод на топлинна обработка, вариациите в твърдостта изискват избор на различни измервателни скали и стандарти за твърдост.
Трите основни метода за термична обработка на гайки от неръждаема стомана:
Закаляване: Закаляването се извършва предимно с помощта на техники за индукционно нагряване или пламъчно нагряване. Два типа устройства за измерване на твърдост-тестерът за твърдост на Викерс и този за измерване на твърдост по Рокуел-могат да се използват за измерване на твърдостта на гайката и впоследствие да се определи подходящият стандарт за крайната топлинна обработка. В допълнение към стойностите на твърдостта, изборът на метод за изпитване може да се ръководи и от дълбочината на повърхностния термично обработен слой. За субекти, участващи в обработка или масово-производство на детайли със сравнително плитки повърхностни термично обработени слоеве, уредът за измерване на твърдост по Викерс е предпочитаният избор; обратно, когато повърхностно{6}}закаленият слой е сравнително дебел, може да се използва уредът за измерване на твърдост по Рокуел. Различните стандарти за темпериране обикновено са взаимозаменяеми, тъй като техните стойности на преобразуване са международно признати. След като бъде избран конкретен тестер за твърдост, подходящата скала за измерване-по-специално скалата HRA или HRC-трябва да бъде избрана съответно.
Химическа топлинна обработка: Друг метод за третиране на ядки е химическата топлинна обработка. Този процес включва дифузия на атоми на един или повече химични елементи в повърхността на детайла, като по този начин се променя химичният състав, микроструктурата и механичните свойства на повърхностния слой. Какви резултати могат да се постигнат чрез тази химическа обработка? След последващо закаляване и темпериране при ниска -температура, химическата топлинна обработка придава на повърхността на детайла висока твърдост, устойчивост на износване и якост на контактна умора, като същевременно гарантира, че сърцевината на детайла запазва висока якост и издръжливост.
Локализирана топлинна обработка: В зависимост от специфичните изисквания на различните типове ядки от неръждаема стомана, не всички ядки изискват цялостна,-топлинна обработка на цялото тяло. Някои ядки изискват само определени зони да бъдат подложени на топлинна обработка; този целенасочен подход съставлява метода, известен като локализирана топлинна обработка. За части, изискващи висока локализирана твърдост, може да се използва локализирана термична обработка-като индукционно нагряване-за извършване на локализирано закаляване. За такива части специфичното местоположение на локализираното закаляване и необходимите локализирани стойности на твърдост обикновено са посочени на инженерните чертежи.
